Бельова Църква

Необясним е магнетизма на тази малка бяла църквица, пред която някак от себе си изплуват стиховете на Д. Дамянов: „…тъй свит е този храм, че даже без да искаш, наведен влизаш там.“ Впрочем, така се влиза в българските храмове, натежали от история и дух, от светлини и сенки, от мъка и непреклонна вяра. Устояли на бурите на времето и вечни, като самото време. Тук са кънтели стъпките на родолюбивия Вельо – „богат българин“ или „болярин“ легендите не уточняват. Тук, в нощни доби, с голи ръце самоковци са сипвали шепа след шепа пръст, 3а да скрият и защитят скромното си по размери и неизмеримо по същността си духовно огнище. На това място народната памет е отредила „чудодейна и изцелителна сила“, ползвайки векове наред Аязмото като място и за лечение, и за кръщение, а малкият храм „Рождество Пресветия Богородици“ за упование. Археологическите проучвания сочат, че съществуването на Бельова църква може да се разглежда на три етапа. Първият се отнася към късната античност (V – VI в.). През Средновековието (XII – XIII в.) храмът е реконструиран и възобновен най-вероятно като гробищен храм. Предполага се, че с превземането на Самоков от турците през 1370-1371 год. църквата е опожарена и разрушена до основи. Това е и края на втория етап от нейното съществуване. Възраждането, или третия етап на Рождество Пресветия Богородици“ се свързва с късното Средновековие – XV – XVII в. По това врете църквата е еднокорабна, със закрит притвор и вход от запад. Според най-ревностният изследовател и хронист на Бельова църква – Стоян Пешов, около 1657 год. тя е затрупана с пръст. Така, скрита от човешките погледи, тя остава действаща до 1712 год., когато започва изграждането на Митрополитската църква. За 144 дълги години храмът остава в „мрачна тъмнота“ и забвение, под бусове трева и прераснал бряст на покрива.
През 1856 год.. благодарение на монахинята баба Герасима, на която се явила Света Богородица с младенеца и поръчала храмът да се отвори, богомолците отново се върнали в храма, а през 1862 год. била извършена и първата тържествена служба в Бельова църква, заедно с водосвет на Аязмото. Още в 1863 год. са направени и промените в храма Подарени са и първите икони, дело на зографа Георги Клинков. „Голямото дело“ – цялостното преустройство (нова стенописна украса, пода, поставянето на два малки иконоста, работа на Стойчо Фандъков и Петре Белио мустак, смяна на иконите) започва през 1867 год. Човешки, разбираеми и топли, по стените изгряват прекрасните стенописи на първомайсторите – Никола Образописов, Христаки Зографски и Дититър Даскалов (Дупничанина). „Пантеон от святост“ ги нарича Ив.Патев в книг­та си. А зад тях, к­то здрав темел срещу официалните власти, застанали еснафите, както и първо гражданите Христо Сребърников, Георги Стрикаров, Дититър Антикаров, Иван Хаджитонев, Иванчо Еличкин, Сотир Тошев…. И когато запалим свещица в този храм за небесните ни покровители, малкото пламъче е в памет и на големите самоковци, вложили душата и сърцето си в това място.

Бельова Черква

Advertisements

2 Коментари »

  1. исторически музей - самоков Said:

    Добър текст за БЕЛЬОВА ЦЪРКВА, но снимката под него е на ЦЪРКВАТА „СВ. НИКОЛА“.

  2. DESSS Said:

    Да, снимката е сгрешена.


{ RSS feed for comments on this post} · { TrackBack URI }

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: