Исторически Музей

Сред значимите културни събития на самоковският 20-ти век е изграждането и устройството на музей в града. Това не е само съграждането на музейна сграда, това не е и просто нареждане на музейни витрини. Самоковският музей е цял един културен феномен, който се осланя на няколко фактора: ангажиране на местната интелигенция и подкрепата за устройството на един музей на самоковските възрожденци, увличането на цялото население, което откликва с десетки дарения за оформяне на музейните колекции и накрая – пряко ангажиране на кметството, довело до изглаждането на една от първите в страната музейни сгради.
Няколко са датите, които имат претенцията да бележат началото на музея и всички те имат своите основания, защото бележат важни моменти от съществуването и развитието му. Пак така стоят нещата и с личностите, свързали имената си и дали принос в устройството на един от най-интересните музеи в България.

И все пак бих казала: „В началото бе проф. Васил Захариев“. Този висококултурен самоковец и изключително ерудирана личност, показва траен интерес и пиетет към културното наследство на своя град. В продължения на десетилетия той публикува статии в местния и централен печат, посветени на видни самоковски възрожденци и подчертава значимостта на запазените културни паметници в града. Той става и инициатор за обявяването в Държавен вестник на първият списък на архитектурни и художествени паметници, които са определени като старини с национално значение и са под закрила съгласно Закона за опазване на народните старини (1928 год.), а това е третият подобен случай в страната. Сигурно тази му дейност е повлияна и от примера, който той черпи от престоя си в Германия (Лайпциг), откъдето си идва с дълбокото впечатление от състоянието на музеите. Оттам и категоричното му убеждение, че „музеите са едно от най-сигурните мерила за степента на културното развитие на един народ“.
Открива се пътят към реконструирането на значимото възрожденско минало на града. През 1925 г. в града е създадено едно дружество, нарекло себе си „археологическо“ и посветило се на съхраняване на старините. От страниците на местния печат ще прозвучи призивното „Пазете старините!“. Големият шанс на Самоков по това време е наличието на една значима интелигенция, която откликва на идеята за опазване на значимото културно наследство, а в перспектива изграждането на музей. Ангажира се творческата сила на самоковската интелигенция. Та имена като Христо Йончев – Крискарец, Наум Хаджимладенов, Сотир Клинков, Павел Францалийски, ген.Михайлов, биха били чест за всеки град.
1930 – началото е положено. Към читалище „Отец Паисий“ е учредена първата музейна сбирка в Самоков. Това е резултатът от дейността на основания по същото време музеен комитет, с председател проф. Васил Захариев. За пръв уредник е назначен художника Наум Хаджимладенов. Може да се приеме за символично, но първата музейна придобивка е дарената от В.Захариев гравюра „Старата самоковска чаршия“. През 1936 г. е утвърден Правилник на самоковския музей от Министерството на просвещението, така той вече е легализиран юридически и приема своето официално название Музей на Въз раждането, като има привилегията да е първият така организиран музей в страната.
Един от най-динамичните периоди в дейността и обогатяването на Музея ще започне с поемането на неговото уреждане от страна на Христо Йончев – Крискарец. Неговото присъствие в музея е повече от служебна ангажираност Това е един от онези примери, когато един човек напълно се олицетворява с работата, която върши и с учреждението на което служи. Казват, че това е случаят, когато един човек идва в името на една мисия. Безспорно за Йончев – Крискарец работата в музея е призвание. Пак това е и времето, когато се полагат основите на днешната сграда на музея (1940 г.) – една от първите специализирани сгради в страната, проектирана от арх. Юрдан Юрданов. Но за да се изпълни музея със съдържане трябваше да дадат своята благотворителност самоковските граждани Затова не е пресилено, ако кажем, че самоковският музей е и символът на самоковското дарителство, без което нямаше да ги има десетките ценни колекции.
Ще последват бурни и превратни времена. Политически и икономически промени. В последвалата дейност на музея ще се впишат още значими имена. Ще има и преоценка на исторически и културни ценности, но никой няма да си позволи да подложи на преоценка смисъла и съществуването на самоковския музей.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: